Здравейте, вече посвикнах да пътувам без страх, но забелязвам,че агорафобията ми се е настанила и в случаите, когато ми се налага да разговарям продължително с някого. Така съм развила и паническото разстройство.Анализирах внимателно и този страх и стигнах до извода, че в основата му стои друг страх - а именно, че ако събеседникът ми ме застави да го изслушвам дълго, няма да мога да се измъкна от тази ситуация веднага. Когато си помисля, че ще стане така, страхът ми се появява  мигновенно. Защо е така?Мислих, мислих и реших, че все пак мога да управлявам и този факт и той да не остане в графата : неуправляем.

Реших, че ако един разговор не ми е интересен все пак мога да го прекъсвам, когато пожелая, а да не се правя на прекалено любезна и да замръзвам , в очакване събеседникът ми да изкаже всичко онова, което е в главата му. Този начин ми дава надежда, че ситуацията "дълъг разговор" вече не съществува. Оттук и страха ми от нея и възможното и появяване намалява.

Резултати до момента:

1. Натрапливите мисли,че всеки момент мога да получа паническа атка, намаляха значително.

2.Разбрах, че агорафобията е страх от нещо, което не мога да се измъкна, когато пожелая.

Не съм писала вече повече от два месеца, защото изчаквах да видя как ще се чувствам. След като понаучих уроците си и започнах да свързвам симптом с причина, която го поражда, страха ми намаля, дори изчезна напълно в определени ситуации.

Горда съм от себе си и от упоритостта си. Ще пиша пак. Вече излизам съвсем спокойно от вкъщи и  пътувам с градския транспорт спокойно.

Не съм писала вече около месец, защото се чувствам добре и не съм имала панически атаки. В момента събирам мислите си и като съм готова ще пиша за изводите от това, което съм постигнала.

Не съм писала вече около месец, защото се чувствам добре и не съм имала панически атаки. В момента събирам мислите си и като съм готова ще пиша за изводите от това, което съм постигнала.

Този страх е толкова упорит, само когато е събуден от усещането, че  умираш. Развил се веднъж, той "бди" над нас и при всяка подобна на преживяната животозастрашаваща ситуация, алармира, колкото и да не го искаме, колкото и да го отхвърля, той вече е събуден.

Тези дни гледах едно клипче в Youtube, заснет от човек, който е водолаз, свършва му въздухът, и той запечатва последните си мигове живот с инсталираната върху шлема му камера. Същият човек получава паническа атака непосредствено преди смъртта си, борейки се да излезе на повърхността. Тялото му мобилизира цялата си мощ, за да го издигне от дъното, където беше паднал, но не успя.

Така и при нас, когато тялото ни усети, че нещо ни заплашва, то натиска спусъка на пълната мобилизация под формата на паническа атака.

Защо ви разказвам всичко това. Ами, защото онзи ден, когато бях в една банка, ми се наложи  да чакам по-дълго, а бях с повишено кръвно налягане и усетих познатите симптоми на възможна опасност, не развих паническа атака, но осъзнах за сетен път, че когато има нещо застрашаващо ме,  реагирам по този начин с паника. В този случай застрашаващото беше повишеното ми кръвно.

Още нещо да допълня, в мен имаше насъбран гняв, които  се опитвах да контролирам, вероятно и той казва своята дума под формата на напрежение.

Да ви разкажа какво ми се случи тези дни. Бях неразположена и когато съм неразположена винаги внимавам, защото симптомите са по-силни.

Излязохме на разходка и  влязохме в едно симпатично магазинче. Купувахме маслини, когато силен шум, идващ от вратата, ме стресна сериозно. Шумът, наподобяваше някакво дрънчене и стържене. Почувствах познатото  обезчуствяване в мозъка ми и усещането за предел. Бързо съобразих и запуших ушите си. Шумът се повтори и аз усетих пак същото, но този път, по-слабо. Интересното е, че всичко това се случи без да изпитвам какъвто и да е страх. Слава Богу, вече затвърждавам убеждението си, е нещо в моите възприятия се задейства  от силни шумове и сякаш пронизва тялото ми, нещо преминава през мен като ток. В магазинчето усетих, че едва ли не ми се преобръщат вътрешностите в областта на слънчевия сплит.

Надявам се, че ще се справя и с това. Според мен е необходимо очуствяване на този център до ниво, до което  той няма да реагира по този начин.

Имам много силен шум в ушите, понякога доста ме дразни. Четох, че при тревожните разстройства се появявал шум, подобен на свистене. Така е и при мен.

Прибрах се от разходката доволна, че я направих без големи произшествия, въпреки че този шум в магазина успя да ме стресне, но до паническа атака не се стигна. Не бях пила никакви лекарства.

Здравейте, вече посвикнах да пътувам без страх, но забелязвам,че агорафобията ми се е настанила и в случаите, когато ми се налага да разговарям продължително с някого. Анализирах внимателно и този страх и стигнах до извода, че в основата му стои друг страх - а именно, че ако събеседникът ми ме застави да го изслушвам дълго, няма да мога да се измъкна от тази ситуация веднага. Когато си помисля, че ще стане така, страхът ми се появява  мигновенно. Защо е така?Мислих, мислих и реших, че все пак мога да управлявам и този факт и той да не остане в графата : неуправляем.

Реших, че ако един разговор не ми е интересен все пак мога да го прекъсвам, когато пожелая, а да не се правя на прекалено любезна и да замръзвам , в очакване събеседникът ми да изкаже всичко онова, което е в главата му. Този начин ми дава надежда, че ситуацията "дълъг разговор" вече не съществува. Оттук и страха ми от нея и възможното и появяване намалява.

Резултати до момента:

1. Натрапливите мисли,че всеки момент мога да получа паническа атка, намаляха значително.

2.Разбрах, че агорафобията е страх от нещо, което не мога да се измъкна, когато пожелая.

Ще нахвърлям някои неща,  за които не твърдя,че са абсолютна истина, но на този етап аз ги чувствам така. Когато изпитвам деперсонализация, смятам, че това става на неосвободения гняв в мен. Аз го задържам и хоп деперсонализацията е налице. Колкото повече се стрему да потисна и овладея гнева, толкова поче паническата атака ме завладява

Това ми е едното откритие, а другото,че агорафобията намаля, защото открих, че тя се появява, когато се чувствам несигурна.Колкото повече чувство на несигурност изпитвам в момента, толкова повече е вероятността да получа паническа атака.

Смятам,че тренировките ми, чрез които се изправям срещу страха, са ми много полезни, защото чрез тях страхът ми вече не е толкова силен.

Ще нахвърлям някои неща,  за които не твърдя,че са абсолютна истина, но на този етап аз ги чувствам така. Когато изпитвам деперсонализация, смятам, че това става на неосвободения гняв в мен. Аз го задържам и хоп деперсонализацията е налице. Колкото повече се стрему да потисна и овладея гнева, толкова поче паническата атака ме завладява

Това ми е едното откритие, а другото,че агорафобията намаля, защото открих, че тя се появява, когато се чувствам несигурна.Колкото повече чувство на несигурност изпитвам в момента, толкова повече е вероятността да получа паническа атака.

Смятам,че тренировките ми, чрез които се изправям срещу страха, са ми много полезни, защото чрез тях страхът ми вече не е толкова силен.