Чувстваш предел на поносимост, оттук нататък не знаеш какво следва. Това е като да докосваш горещ котлон - можеш
да издържиш до определено време, след това идва болката. И тук
можеш да бъдеш до определено време в ситуацията, след това
идва предела. След него - страха, ужасяващ и на талази. Страх те
е от напрежението, което демонстрира психиката ти, от предела
на нейните възможности - в случая да изтърпи разговор, който не
я интересува, защото е възпитавана да бъде учтива. А на нея
й е писнало да се разпореждат и й налагат чужди желания. Писнало
й е да дава съвети и да изслушва чужди болки, а за нейните никого да не го е еня. Добре, но това трудно се осъзнава във всекидневието, това трудно се разбира и тя решава по свои си начин да ми даден урок, който трябва да науча във времето.