Раждане. Причини за настъпването на раждането
Промените в организма на жената, които настъпват при бременност, осигуряват жизнеспособността и оформяването на плода. При нормално протекла бременност този период е около 280 дни, 10 месеца по 28 дни. В акушерската практика той се определя в лунарни месеца, които са по 28 дни. Оттук и продължителността на бременността не е 9 месеца, както обикновено се смята, а 10. Следователно и раждането става в края на 10-ия лунарен месец.
Причините, които водят до прекратяване на бременността, както се казва в акушерската практика, до изгонване на плода, са много и от тях голяма част са още неизяснени. По пътя на хормоналното въздействие и с участието на нервната система през последните месеци на бременността способността на матката към присвивания (контракции) се увеличава. Нарастването на плода води до относително намаляване на околоплодната течност и той се поставя все повече в непосредствена близост до маточната стена. Това се забелязва от всяка бременна - тя започва да усеща все по-енергичните движения му.
Същевременно се появяват и втвърдявания на матката, които не са болезнени, но са неприятни и много често се долавят дори от околните главно през лятото, когато бременната е облечена по-леко. Ако бременната е задълбочена в своята работа, тя не усеща тези контракции. Отначало те са през по-дълга интервали и са краткотрайни. Постепенно обаче в организма на бременната се образуват все по-голямо количество вещества, които повишават свивателната способност на матката. Когато наближи датата за раждане, присвиванията започват да настъпват по-често и да стават по-продължителни. Те помагат на плода да се установи вече в постоянното си надлъжно положение. Постепенно той започва да се намества към входа на таза. Получава се съвсем близък контакт на матката с предлежащата част на плода, т. е. частта, с която се поставя над входа на таза, най-често главата. Това води до по-чести дразнения на нервните окончания на матката и в резултат контракциите стават по-чести. Все по-плътното прилепване на предлежащата част на плода предизвиква нови дразнения и усилва контракциите още повече.
Многочислените и различни дразнения, идващи отвън, като удар, сътресения при по-бързо ходене, скачане, полови сношения или наложително външно и вътрешно изследване, силно изживявано психично възбуждане, оказват също влияние върху дейността на матката.
Съвкупността от всички тези въздействия, настъпващи през време на бременността, се схваща като процес, който подготвя бременната матка и води към раждане. Те се отразяват и върху душевното състояние на бременната.
Постепенно чувството на страх от предстоящото раждане се заменя с новото велико и неизмеримо чувство на майчинство. Бъдещата майка започва да живее с всеки трепет на плода, да го чувствува все по-близо до себе си, с неговите движения да долавя своя собствен живот. В нейното въображение вече е ясен образът на онова мило същество, което тя носи в себе си. Тя дори вижда далеч в бъдещето големия човек и живее с неговите стремежи и успехи.
