Така ме нареди Животът – (и беше благосклонен при това) – да бъда рай по пътя към голгота – ... съществително с подробности. Жена. Да нося цялото човешко бреме на престорените крехки рамене... Стремежите ми? – Дявол да ги вземе. Зачеркнати от списъка? Добре. Обаче имам хитринки в ръкава и няколко способности все пак – умея да обичам до забрава, да виждам светлина и в пълен мрак, умея да разплаквам много лошо и после преобръщам всичко в смях... Умея да мълча. И мога още живота си да подаря. Без страх. Умея да нахраня с думи само гладуваща душа. И съм щастлива. Да крача смело, даже път да няма... И само за един да съм красива. Разчупвам хляб и сплитам маргаритки, рисувам залези – без капчица вина. Разпускам до прозореца си плитките... А приказките? – пиша ги сама. С целувка изцерявам всяка болка (целувам и да няма болка даже )) Умея да търпя. Не зная колко. Животът неизменно ще покаже. Така е отредил – Жена да бъда – чупливо щастие, любов, тъга... Дали се справям? Нека да отсъди. Но много благосклонно при това.